Живописецът Илия Петров се преобразява в "Анималистът"
От 29 май до 23 юни
Галерия „ Лоранъ “
Рисунки на животни от Илия Петров (1903-1975), които столичната изложба " Лоранъ " ще покаже от на следващия ден, трансформират визията ни за креативните търсения на един от класиците в българското изобразително изкуство. Познаваме живописеца като виртуоз в цялостното му пластично завещание и проницателен ценител на положенията на човешкия темперамент в портрета, тематичната комбинация, голото тяло и рисунката. Скиците в идната експозиция разкриват Илия Петров и като занаятчия на анималистичната рисунка.
Неотдавна, през 2017 година, в изложба " Академия ", като част от обща галерия с рисунки на художника участва сходен цикъл, а няколко години по-рано си спомняме изящната сбирка, владеене на Художествената гимназия за изящни изкуства, която носи името на майстора. С непоказваните до момента рисунки, издирени от " Лоранъ ", се добавя и уголемява визията за един характерен дял от творчеството на художника. Етюдите са нахвърляни небрежно, с чисто ескизен фасон, небрежни и разчупени. Създадени са като на смешка и са директно удостоверение за продължителния интерес на създателя към света на животните.
В каталога към изложбата доктор Людмил Веселинов написа: „ Тези рисунки не са просто ескизи, а като че ли приключени, одухотворени портрети на животни. Композициите са заредени със мощно психическо влияние и демонстрират един изумителен свят от живата природа. Камерните произведения показват Илия Петров като виртуозен майстор на рисунката, който ловко използва възможностите на графичните материали, безапелационната линия на туша и молива, мекотата на кредата и сангина и реализира оптимално мощно съвпадане с нрава на животното. “
Повечето от листовете съдържат линеарни рисунки, без щрих и блян за моделиране. Ескизите са изпълнени с разнородни композирани схеми и анималистични пози. В своенравното царство на животните всеки модел има своя физиономия и темперамент, застинал в положения и придвижвания, които са извор на неизчерпаеми съпоставки и авторови внушения. Сред героите са обичаното куче на Илия Петров, огромна група представители на света на птиците, хищници, домашни любимци и примати. Спонтанните етюди носят самобитна виталност и са правени през 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ в.
Илия Петров е роден 1903 година в Разград. Учи живопис в Художествената академия до 1926 година при проф. Никола Маринов. След завършването си получава стипендия за образование в чужбина и отпътува за частното учебно заведение на Хайнрих Ман в Мюнхен. Академичната му активност стартира в 1940 година, когато печели конкурс за учител в Художествената академия, където от 1946 година е професор. От 1972 година е учен.
Изложбата „ Анималистът “ може да бъде забелязана до 23 юни.
Галерия „ Лоранъ “
Рисунки на животни от Илия Петров (1903-1975), които столичната изложба " Лоранъ " ще покаже от на следващия ден, трансформират визията ни за креативните търсения на един от класиците в българското изобразително изкуство. Познаваме живописеца като виртуоз в цялостното му пластично завещание и проницателен ценител на положенията на човешкия темперамент в портрета, тематичната комбинация, голото тяло и рисунката. Скиците в идната експозиция разкриват Илия Петров и като занаятчия на анималистичната рисунка.
Неотдавна, през 2017 година, в изложба " Академия ", като част от обща галерия с рисунки на художника участва сходен цикъл, а няколко години по-рано си спомняме изящната сбирка, владеене на Художествената гимназия за изящни изкуства, която носи името на майстора. С непоказваните до момента рисунки, издирени от " Лоранъ ", се добавя и уголемява визията за един характерен дял от творчеството на художника. Етюдите са нахвърляни небрежно, с чисто ескизен фасон, небрежни и разчупени. Създадени са като на смешка и са директно удостоверение за продължителния интерес на създателя към света на животните.
В каталога към изложбата доктор Людмил Веселинов написа: „ Тези рисунки не са просто ескизи, а като че ли приключени, одухотворени портрети на животни. Композициите са заредени със мощно психическо влияние и демонстрират един изумителен свят от живата природа. Камерните произведения показват Илия Петров като виртуозен майстор на рисунката, който ловко използва възможностите на графичните материали, безапелационната линия на туша и молива, мекотата на кредата и сангина и реализира оптимално мощно съвпадане с нрава на животното. “
Повечето от листовете съдържат линеарни рисунки, без щрих и блян за моделиране. Ескизите са изпълнени с разнородни композирани схеми и анималистични пози. В своенравното царство на животните всеки модел има своя физиономия и темперамент, застинал в положения и придвижвания, които са извор на неизчерпаеми съпоставки и авторови внушения. Сред героите са обичаното куче на Илия Петров, огромна група представители на света на птиците, хищници, домашни любимци и примати. Спонтанните етюди носят самобитна виталност и са правени през 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ в.
Илия Петров е роден 1903 година в Разград. Учи живопис в Художествената академия до 1926 година при проф. Никола Маринов. След завършването си получава стипендия за образование в чужбина и отпътува за частното учебно заведение на Хайнрих Ман в Мюнхен. Академичната му активност стартира в 1940 година, когато печели конкурс за учител в Художествената академия, където от 1946 година е професор. От 1972 година е учен.
Изложбата „ Анималистът “ може да бъде забелязана до 23 юни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ